ИЗВЍРАМ СЕ, -аш се, несв.; изврà се, -èш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. извря̀л се, -а се, -о се, мн. изврèли се, св., непрех. Диал. Провирам се, измъквам се. Бог знай отгде в такъв се ден извре / моряк един, от Варна. К. Христов, ЧБ, 307. Когато в Стариград гадаели на боб / какво ще стане, где изврял се гръцки поп / със страшна вест. К. Христов, ЧБ, 263.
◊ Изврял съм се като плъх от паспал. Диал. Излязъл съм пред хората с мръсни, нечисти дрехи.